Васил Абаджиев с изложба вдъхновена от Дечко Узунов
На 19 октомври в галерия-музей " Дечко Узунов " се открива изложбата " Дечко Узунов / Васил Абаджиев - Автопортрети ". През новия изложбен сезон на 2022 година в Художествена изложба „ Дечко Узунов “ се показва първата експозиция от програмата „ Срещи оттатък времето “.
За тази поредност, по покана на екипа на галерията, особено ще се приготвят произведения от модерни създатели, въодушевени от творчеството на огромния български създател и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените творби на избрания художник ще бъдат показани взаимно с творбите „ вдъхновители “ в пространството на филиала на СГХГ – ХГ „ Дечко Узунов “.
„ В съзнанието ми дълбока диря е оставил един от автопортретите на Дечко Узунов, който видях на неговата галерия през 1985-та година в галерията на СБХ на ул. „ Шипка 6 “. Преживяването на сетивно равнище потъва надолу в дълбините на подсъзнанието и там се трансформира във усещане (самскара). Тези мощни прочувствени прекарвания, които образуват светогледа и усета, се връщат подсъзнателно през целия наш живот. “Това съпреживяване и размишления на Васил Абаджиев – художник, сценограф и фотограф, са в основата на изложбата „ Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети “.
Диалогът оттатък времето сред двамата художници от разнообразни генерации дава опция на публиката да „ надникне “ в съзнанието на един създател, когато поддържа връзка с наследството на различен създател. Неслучайно Васил Абаджиев е избрал основни и добре познати на публиката творби, основани от Дечко Узунов, като „ Автопортрет със светци “, „ Портрет (Автопортрет) “, „ Семеен портрет (Автопортрет с Олга) “, както и редица от автопортрети рисунки. Те са вдъхновението за основаните особено нови автопортрети. За тях и отношението към сътворяването на личния си образ Васил Абаджиев споделя: „ Автопортретът като опит да останеш самичък със себе си е непосилен развой, който може да се съпостави с опит да се измъкнеш от затворено пространство.
Това е опция освен да останеш самичък със себе си, само че и да се срещнеш със себе си и да си зададеш въпроси за своята същина. Ако човек не е наясно със себе си/кой е, в такива моменти има чувство за пустош “. Изразена по този начин, спецификата на неговата сензитивност оказва помощ освен да погледнем „ през очите на художник “, само че и да вникнем в дълбините на креативната психика, където по комплициран метод си взаимодействат страст, познание, логичност и сетивност.
Именно това комбиниране, примесено с усещанията от основаното през годините от Дечко Узунов, води Васил Абаджиев към основаването на автопортрети като: „ Мракът на пустотата “, „ Безсъница “, триптиха „ Пътят нагоре и пътят надолу са един и същи път “, „ Аз бях тук “ и други
създател: СЛАВА
...
За тази поредност, по покана на екипа на галерията, особено ще се приготвят произведения от модерни създатели, въодушевени от творчеството на огромния български създател и интелектуалец Дечко Узунов. Новосъздадените творби на избрания художник ще бъдат показани взаимно с творбите „ вдъхновители “ в пространството на филиала на СГХГ – ХГ „ Дечко Узунов “.
„ В съзнанието ми дълбока диря е оставил един от автопортретите на Дечко Узунов, който видях на неговата галерия през 1985-та година в галерията на СБХ на ул. „ Шипка 6 “. Преживяването на сетивно равнище потъва надолу в дълбините на подсъзнанието и там се трансформира във усещане (самскара). Тези мощни прочувствени прекарвания, които образуват светогледа и усета, се връщат подсъзнателно през целия наш живот. “Това съпреживяване и размишления на Васил Абаджиев – художник, сценограф и фотограф, са в основата на изложбата „ Дечко Узунов/Васил Абаджиев. Автопортрети “.
Диалогът оттатък времето сред двамата художници от разнообразни генерации дава опция на публиката да „ надникне “ в съзнанието на един създател, когато поддържа връзка с наследството на различен създател. Неслучайно Васил Абаджиев е избрал основни и добре познати на публиката творби, основани от Дечко Узунов, като „ Автопортрет със светци “, „ Портрет (Автопортрет) “, „ Семеен портрет (Автопортрет с Олга) “, както и редица от автопортрети рисунки. Те са вдъхновението за основаните особено нови автопортрети. За тях и отношението към сътворяването на личния си образ Васил Абаджиев споделя: „ Автопортретът като опит да останеш самичък със себе си е непосилен развой, който може да се съпостави с опит да се измъкнеш от затворено пространство.
Това е опция освен да останеш самичък със себе си, само че и да се срещнеш със себе си и да си зададеш въпроси за своята същина. Ако човек не е наясно със себе си/кой е, в такива моменти има чувство за пустош “. Изразена по този начин, спецификата на неговата сензитивност оказва помощ освен да погледнем „ през очите на художник “, само че и да вникнем в дълбините на креативната психика, където по комплициран метод си взаимодействат страст, познание, логичност и сетивност.
Именно това комбиниране, примесено с усещанията от основаното през годините от Дечко Узунов, води Васил Абаджиев към основаването на автопортрети като: „ Мракът на пустотата “, „ Безсъница “, триптиха „ Пътят нагоре и пътят надолу са един и същи път “, „ Аз бях тук “ и други
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ